Окосмяването по човешкото тяло не е случайно. То е изиграло важна роля в оцеляването на вида ни.
След като нашите далечни предци са престанали да се люлеят по клоните на дърветата, изправили са се на два крака и са тръгнали по горещата савана, гъстото окосмяване се оказало пречка за регулирането на телесната топлина. С течение на времето, в процеса на еволюиране праисторическите хора започнали да губят част от гъстото си окосмение. Изключение правят няколко места по тялото. Това окосмение е концентрирано в няколко зони на телата ни, най-вече по главите ни.
В днешно време хората – в ролята си на двукраки “голи маймуни” – излагат главата си най-много на влиянието на ултравиолетовите лъчи. Запазеното през еволюцията силно окосмение по човешките глави е архаична форма на защита от вредните слънчеви лъчи.
В човешките тела е еволюирала също така и способността за регулация на телесната температура чрез потене. Освен охлаждаща течност, потните жлези освобождавате и феромони. Много удобдно зоните със запазено силно окосмение се намират точна там, където са и потните жлези. предназначението им е да задържат потта и да запазят феромоните възможно най-дълго с цел привличане на партньор.
Въпреки че сме плешиво копие на нашите братовчеди приматите, хората и някои човекоподобни маймуни имат едно и също количество космени фоликули – средно по 5 милиона. За разлика от маймуните, хората обаче вече не “произвеждат” толкова много окосмение, тъй като нямат жизнена нужда от топли кожуси.
Космите по човешкото тяло растат с различна скорост и могат да достигнат определена дължина, в зависимост от разположението си. Космите по главата могат да достигнат метър и повече, докато космите в подмишниците спират да растат след като достигнат няколко сантиметра дължина.
Ние, хората, полагаме огромни грижи за част от космите си да изглеждат добре – всеки се грижи за прическата си, нали? Но има и зони, където окосмението е нежелано и усилията си там са насочени към тяхното премахване.
